Часовникът бавно и летаргично отброява минаващите минути - време безвъзвратно изгубено и неуловено. Капките бавно се стичат по лицето ми. Сладки са. Вглеждам се напред, тъмни облаци обгръщат небето. Страшни и все пак примамливи. Винаги съм обичала бурите, стихиите, непоколебимата сила на природата. Неусетно протягам ръка напред и тръгвам към облаците. Искам да ги достигна, да ги докосна. Тази мисъл така е превзела съзнанието ми, че едва усещам ледената морска вода, която все повече ме притегля в обятията си. Но това няма значение само те - толкова далечни и недостижими. Само още няколко крачки, изглеждат така близо. Огромна вълна. Залива ме. Затварям очи и я оставям да ме понесе. Приятно е. Не ме е страх. Отпускам се и водата ме изкарва на повърхността. Тъкмо навреме за да усетя топлия летен дъжд, мокрещ лицето ми с огромните си капки. Облаците продължават да се простират все така далечни и недостижими пред мен, но те все пак са ме докоснали, погалили, отмили са болката...

Последен лист

Ще падне и последното листо
и даже няма да го забележат.
Ще кажат: "Времето му е дошло.",
а после клона ще отрежат.

Какво пък толкоз, някакво листо,
нали напролет пак ще зеленеят.
Но други ще са на това място,
а старите от скръб ще почернеят.

Wanna talk with me...

Съжалявам, но просто имам нужда да поговоря с някого... искам да се разкрещя от болка... или да изтръгна онази проклета болезнена част от мен... не знам дали се съжалявам или презирам... жалка съм... откъдето и да го погледнеш... презирам онова момиче от снимките... въпреки че тя поне не изпитва тази болезнена нужда, която раздира мен... нуждата от него... но това са само думи нали... глупави измислени... струва ли си изобщо да пиша това... може би ако поне малко успокои изпънатите ми нерви и облекчи нуждата ми да излея всичко... все пак водолей... глупава, глупава моя природа... не знам дали се дължи на зодията, но все пак си е факт... Понякога се чувсвам като дърво през есента - от мен се отронват лист след лист и не знам кой ли ще е последният... времето и хората дълбаят в кората ми какво ли не без да съзнават колко дълбоки белези остават след тях... объркани, неподредени мисли... хаос... поне май вече знам защо хората като мен си правят блогове... понякога просто имаш нужда да поговориш с някого, а няма с кого... Та, ето, че си намерих слушател, макар и безропотен... Помниш ли, когато бяхме деца обичахме приказки - вълшебни, поучителни... имаше една, май се казваше "Лошата дума"... Разказваше се за една мечка, която прави добро на един дървар и го приютява при себе си. На суринта той й благодари, но й казва и че мирише много лошо. Тя го принуждава да го удари по гърба с брадвата си и така те се разделят. Срещат се пак след година, от раната няма и следа, но думите на дърваря още не могат да бъдат забравени... Думите могат да оставят следи много по-дълбоки, от което и да било оръжие... Тялото е обвивка създадена да оцелява, то може да понесе много повече рани, отколкото душата, нейните белези са дълбоки и неизлечими...

A place to crash

No need of words

Мисли в час

Омръзна ми да бъда все послушна -
да слушам и мълча, да бъда в час
и само химикалът ми да шушне
по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,
а после в мисълта ми да тежат,
да бъда груба, нервна и враждебна
дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с чувството на грешна монахиня
да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми
в момичешката своя дълбина.
Гимназията всекиго измами,
от всеки взе по капка светлина...

Разбирам, че съм зла, неблагодарна...
Но блика пак звънецът сив мажор.
Той идва срещу мен самоуверен
да продължиме вечния си спор.

Петя Дубарова

Damaged

Dreaming comes so easily
'Cause it's all that I've ever know
True love is a fairy tale
I'm damaged, so how would I know

I'm scared and I'm alone
I'm ashamed
And I need for you to know

I didn't say all the things that I wanted to say
And you can't take back what you've
taken away
'Cause I feel you, I feel you near me

I didn't say all the things that I wanted to say
And you can't take back what you've
taken away
'Cause I feel you, I feel you near me

Healing comes so painfully
And it chills to the bone
Will anyone get close to me?
I'm damaged, as I'm sure you know

There's mending for my soul
An ending to this fear
Forgiveness for a man who was stronger
I was just a little girl, but I can't go back

Една невероятна песен.